Приказка за градината
на розите
Защото любовта е велика сила!
В една далечна северна страна, в още по-далечни вре-
мена, живели един принц и една принцеса. Любовта и при-
вързаността им били много силни и затова щастието било
постоянно около тях.
Принцесата обожавала розите и ето защо, всяка су-
трин тя се събуждала с една красива и ароматна роза до въз-
главницата си, оставена от принца.
Тъй като зимите тук били много студени, нямало как
през цялата година розите да бъдат истински. Принцът по-
дарявал свежи рози на своята любима само когато те били
разцъфнали в градината на замъка. През останалото време,
когато розите спели, принцът не спирал да подарява рози
на принцесата, които били също толкова красиви, колкото
истинските. Техният аромат бил също толкова силен и сла-
дък, защото ухаели на любов. Красивите цветя били дело
на сръчните ръце на най-добрите придворни майстори.
Принцесата приемала и изкуствените рози със същата ра-
дост и благодарност, както и истинските, защото усещала
аромата на голямата любов. Личната ú помощница имала
за задължение да ги отнася и съхранява в една отдалечена
стая в замъка, където никой не влизал. Принцът изобщо
не знаел какво се случва с вече подарените рози. Неговото
внимание било погълнато изцяло от това, когато неговата
любима отваря очите си всяка сутрин, да вижда красива
роза до възглавницата си – символ на безграничната му лю-
бов към нея.
2
Дните минавали в щастие и разбирателство. Пламъкът
на тяхната любов пръскал искрици в целия замък. Всяка го-
дина те отбелязвали годишнина от своя съвместен живот.
На този ден принцесата получавала огромна кошница пъл-
на с любимите ú рози.
Дошъл и денят, в който кралското семейство щяло да
отпразнува своя юбилей. Принцът искал този ден да е мно-
го специален и затова решил да устрои голямо пиршество,
за което щяло да се говори дълго време по кралските земи.
Били поканени много знатни особи от околността, с които
да споделят любовта и щастието си. За голямото събитие
принцът решил да направи и голяма изненада, с която да
покаже на всички присъстващи и най-вече на своята люби-
ма, силната си и неизчерпаема любов към нея.
Подаръкът, който възнамерявал да ú направи, отново
бил свързан с впечатляващата любов на принцесата към
красотата на розите. Този път той решил да ú подари пълна
стая с рози. Тъй като пиршеството щяло да се състои в края
на сезона на цъфтящите рози, нямало как да напълни ста-
ята с тях. Ето защо той отново трябвало да се обърне към
придворните майстори, на които много пъти вече се бил до-
верявал. Нямало време за губене и затова се запътил към
работилницата им.
Принцът бил много развълнуван от предстоящото
тържество и разкрил на майсторите причината, поради коя-
то искал да му бъдат направени огромен брой от красивите
цветя – толкова огромен, че да запълнят обширната стая.
Майсторите били силно впечатлени и поласкани от
поредното гласувано доверие на Негово Височество. Без да
губят време, те се захванали за работа.
След няколко дни принцът отново дошъл в работил-
ницата, за да се увери, че майсторите безпроблемно се спра-
вят с възложената им задача. Тъкмо да отвори вратата, за да
3
влезе, дочул, че някой вътре говори за чудната стая. Заслу-
шал се.
Това бил един млад чирак, който замечтано споделял
на глас мислите си с главния майстор:
- Колко ли красиво ще изглежда вълшебната стая? Кол-
ко ли много прекрасни мигове ще споделят в нея принцът и
принцесата?
Негово Височество мигновено осъзнал, че в стаята
трябва да има и един кът с красиви мебели. Нещо, за което
той не се досетил по-рано. Дочутото на прага на работилни-
цата му помогнало да промени първоначалната си предста-
ва за необикновената стая.
Принцът влязъл в работилницата и попитал кой е този,
който преди малко споделил мислите си за стаята с розите.
Бедният чирак много се уплашил, но си признал. Станал от
работното си място, поклонил се и казал:
- Ваше Височество, това бях аз, но в никакъв случай не
исках да Ви обидя!
Принцът се усмихнал, приятелски го потупал по рамо-
то и му отговорил:
- От днес ти си повишен в майстор, а аз с радост ще се
възползвам от чутото. За това обаче, ще трябва да успеете
да направите и мебелите, с които да сътворя това прекрасно
място за мен и моята принцеса.
Негово Височество се уверил, че всичко свързано с из-
работването на розите и мебелите ще е наред. Пожелал
лека и спорна работа на майсторите и се прибрал в замъка.
Времето минавало и денят на тържеството наближавал.
Дошъл и часът, в който мебелите и розите трябвало да
бъдат готови. Те били доставени тайно в замъка и не след
дълго заели местата си в новия си дом. Всичко изглеждало
като от приказка. Принцът сияел от щастие и с нетърпение
очаквал необикновения ден.
4
От своя страна принцесата също мислела да направи
изненада за своя любим. Тя решила, в утрото на празника,
да разкрие на принца тайната стая, в която събирала кра-
сивите рози, подарявани ú всяка сутрин от него в знак на
голямата им любов.
Дългоочакваният ден дошъл. Подготовката по посре-
щането на гостите била към края си! Двамата влюбени си-
яели от щастие.
Сутринта, преди да пристигнат знатните гости, стана-
ла и размяната на необикновените подаръци. Принцесата
искала да бъде първа. Тя хванала принца за ръка и го повела
по дългите коридори на замъка, към тайната стая. Той, из-
общо не подозирал, какво го очаква.
Застанали до една врата и принцесата я отключила.
Нейният любим останал изумен от изненада и щастие. Той
не знаел какво да стори, тъй като не подозирал изобщо как-
во прави неговата любима с подарените ú рози. Нейното от-
ношение към красивите цветя дълбоко го трогнало! Денят
му станал още по-вълшебен!
Дошъл неговия ред да изненада принцесата. Сега той
я повел по коридорите на замъка, към чудната стая. Когато
стигнали до вратата, той я отворил и казал:
- Това е моят подарък за теб, любов моя! Това, ще е на-
шето любимо място.
Принцесата на свой ред останала изумена от необик-
новения подарък. Тя благодарила през сълзи от щастие на
своя съпруг. Предложила му да преместят розите от тайната
стая в тази, която току-що той ú бил подарил.
Речено – сторено. Прислугата се захванала веднага за
работа и розите били преместени. Резултатът бил зашеме-
тяващ! Това се дължало както на красивите цветя и мебели,
така и на красивите чувства помежду им. Принцесата била
много щастлива и възторжено възкликнала:
5
- Това е градината на розите! Нашата градина на любо-
вта! ,,Le jardin de roses’’!
Наближавало обяд и гостите започнали да пристигат.
Не след дълго салонът за гости се напълнил със знатни осо-
би. Преди да започне веселбата, гостите били отведени до
приказната стая. Всички били изумени от видяното. Изящ-
ната стая запленила много от височайшите господа. Стиг-
нало се до там, че ,,Градината на розите‘‘ се превърнала в
най-изискания и романтичен символ на любовта за онези
времена!
Празненството продължило до сутринта на другия
ден. За него се говорело дълго време след това в околността.
Всеки миг от живота в замъка бил щастие, а всеки ден
- едно малко чудо.
Принцът оставял всяка сутрин красива роза на въз-
главницата на принцесата и още на другия ден цветето било
отнасяно в градината на розите, където кралското семей-
ство обожавало да отсяда.
Голямата им любов и щастие продължили до края на
дни
Снимковият материал е от моята ” Градина на розите ” , която притежавам от три години , но вече е частично обновена. Позиционирана е на 4-4,5 кв.м. Във всеки дом има място за оформяне на красиви и романтични кътове, където предметите да са създадени за да си “съжителствуват”.
